Григор Начович-Велзевула

Григор Начович е български държавен деец, един от архитектите на България след освобождението от петвековното османско владичество. Неговото име било несправедливо свързано с Велзевул – финикийския бог на злото и Сатана, благодарение на политическите му противници. Той допринесъл значително за четническата революционна борба и Руско-турската освободителна война, бил част от Учредителното събрание, което разработило Търновската конституция през 1879 г., а също така първи финансов министър на Княжество България и заемал различни министерски постове в множество правителства. Въпреки че имал важни позиции като дипломатически посланик и кмет на София, той никога не желаел да бъде министър-председател. Дори неговите опоненти го включвали в своите кабинети с думите: „С Начович има правителство.“

Той се отличавал със своето образование и истинска любов към родината, както и с активната си борба за свободата и независимостта на страната. Умело предотвратявал усилията на Русия да превърне България в Задунайская губерния.

Начович проявявал умерен демократичен подход с наклонности към консерватизма, което обяснява променливостта му в политическата сфера; винаги действал в интерес на държавата и народа си. Не го привличали материалните богатства или славата; смятал живота си за изпълнен чрез служба към народа.

В тетрадката си "Изповед" той пише: „Не бях алчен нито жадувах за слава; не вършех зло и затова не можех да бъда Мефистофел.“ По този начин той контрира обвиненията срещу него от страна на опонентите му, които без основание го нарекли Велзевул напоследък преди края на кариерата му.