Избрано Т.2: Чевенгур. Изкопът

Романът „Чевенгур“ (1926-1929) на забележителния руски автор Андрей Платонов (1899-1951) представлява произведение с впечатляващ вътрешен обхват, което отразява не само времето на писателя, но и цяла епоха. По уникален начин той доразвива концепцията на Гогол, който в своята творба „Мъртви души“ цели да представи руската действителност през призмата на Данте и неговата „Божествена комедия“. Адът символизира болезненото безвремие преди революцията; чистилището - периодът на братоубийствени конфликти; а Чевенгур е асоцииран с един неудобен рай. Събитията в романа съчетават страх и абсурд, ситуациите са правдоподобни до крайности, а персонажите - сложни и противоречиви. Романът е бил отхвърлен от съветската цензура и е публикуван едва в началото на 70-те години зад граница, като у нас излиза чак през 1988 г.

Почитателите на Платонов са запознати с характерния му стил: сякаш след катастрофа той успява да възстанови разпадналия се език. В „Изкопът“, героите - работници и земеделци от ранните дни на съветския режим - мечтаят за светло бъдеще, но историята им носи усещане за абсурдност и обреченост поради строителството, в което участват; идеологията зад съветския проект; както и самият живот във всичките му аспекти.