Чевенгур

Андрей Платонов, един от класиците на руската литература, е роден на 28 август 1899 година във Воронеж. Той е най-голямото дете в семейството с единайсет деца и рано напуска училище, за да започне работа. Участва активно в революцията и гражданската война, след което завършва Воронежкия политехнически институт. Работи като мелиоратор и ръководител при строежа на електроцентралата във Воронеж, а по-късно става журналист. Неговата първа книга - публицистичната "Електрификация" (1921), е последвана от стихосбирката "Синя дълбина" (1922). През 1927 г. се премества в Москва. През 30-те години след няколко сатирични разказа той попада под забрана за публикации. От 1936 г., занимаващ се с литературна история и критика, през времето на Втората световна война работи като кореспондент за вестник "Красная звезда". Страдал от туберкулоза, умира през 1951 година в бедност и пълно забвение; десет години преди него синът му също умира от същата болест след почти две години прекарани в съветски концлагери. Основните произведения на Платонов – романите "Чевенгур", "Изкопът" и "Ювенилно море" – са издадени едва по време на перестройката и сега авторът е признат глобално известен писател.