Пътуващият

„Пътуващият“ е роман, който се противопоставя на забравата и призовава за толерантност и хуманизъм. Той представлява своеобразна бутилка с послание, носена от бурните води на живота в продължение на 80 години: когато я отвориш, излиза - неограничена, без филтрация и напълно истинска - горчивата реалност на историята.

Десети ноември 1938 година изглежда като обикновен ден за търговеца Ото Зилберман. Той обсъжда бизнес сделки и строи планове за бъдещето си. Но всичко се променя, когато се прибира у дома и пред вратата му започват да блъскат щурмоваци от националсоциалистическата партия. Това е денят след Кристалната нощ; заглавията във вестниците гласят „Евреите обявяват война на германския народ“. Благодарение на арийския си външен вид, Зилберман успява да избяга. Въпросът остава колко дълго ще може да бяга от преследвачите си, колко влака трябва да смени и през колко града да премине, докато осъзнае, че няма изход от завладяната Германия? И никого не интересува фактът, че евреите са арестувани и убивани.

„Пътуващият“ е първото свидетелство за Холокоста - романът вижда светлина през 1939 г., написан веднага след Кристалната нощ в състояние почти транс - разказът стартира точно с този ключов момент от световната история - между 9-ти и 10-ти ноември 1938 г. Авторът Улрих Александър Бошвиц не доживява края на Втората световна война; той умира през 1942 г., когато корабът му е потопен при атака с торпедо по време на пътуване обратно към Англия от Австралия - само на 27 години. Редактираният ръкопис на „Пътуващият“ също загива с него, но след цели осем десетилетия текстът е възстановен.