Густав Вайганд и балканското езикознание

Мая Александрова е асистент в Софийския университет „Св. Климент Охридски", където преподава в Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание. Нейните научни интереси обхващат области като общото и балканското езикознание, социолингвистика и етнолингвистика.

Настоящият документ представлява докторска дисертация, която се фокусира върху значимия немски изследовател от края на XIX и началото на XX век Густав Вайганд. Разгледани са неговият живот и изследванията му свързани с различните балкански езици, както и състоянието на науката за тези езици преди него; акцентирано е на неговите приноси и грешки. Основните теми, които Густав Вайганд обсъжда, включват румънския език с неговите диалекти, българския и албанския език — тяхното възникване и развитие на Балканите, както и взаимовръзките между тях. Поради факта че лингвистичната работа на учения не може да бъде отделена от политическите му убеждения и стремежа към обективна оценка на социалното положение сред балканските народи, в дисертацията са изложени политическите му виждания относно конфликтите в региона. Особено актуално днес остава мнението му за това как "основната част от населението в Македония се състои от българи... Аз ще наричам жителите на Македония българи вместо сърби, тъй като те самостоятелно се идентифицират така а техният език представлява един български диалект."