Феноменология на чувствата

Георги Фотев е почетен професор в Нов български университет и има на своя сметка множество научни публикации както в България, така и извън нея. Той заема поста национален програмен директор на изследването „Изучаване на европейските ценности“ (European Values Study). От 1993 година е действителен член на Европейската академия на науките и изкуствата. През 1991 г. е министър на науката и висшето образование, а три мандата ръководи Института по социология към БАН. Някои от основните му произведения включват заглавия като: „Социална реалност и въображение“ (1986, преведена на гръцки език през 1996), „История на социологията“, томове 1–2 (1993), „Другият етнос“ (1994), „Ethnicity, Religion and Politics“ (1999), „Криза на легитимността“ (1999) и много други до последната му книга през 2016 г., озаглавена "Човешката несигурност". В негова чест през 2006 г. е публикуван сборникът „Светове в социологията“, който включва Beiträge от негови ученици, колеги и известни имена като Зигмунт Бауман.

В текста се разглеждат дълбоките аспекти на човешките чувства – любовта носи положителна сила, докато омразата представлява разрушителна сила. Радостта символизира пълнотата, а споделеното щастие увеличава радостта ни многократно. Самотата обаче показва нуждата от тишина вместо думи; тя говори сама за себе си.

Безразличието към собственото съществуване надхвърля самотата или отчаянието – то води до напълно изгубване на самоидентификацията. Човекът безразличен към живота си заявява тотален провал и не изпитва страх пред смъртта си, която не го тревожи за живота му повече от всичко друго. Самота­та, отчаянието и погнусата са свързани със смислово съдържание или стойност - даже недостижими - които при безразличие остават трайно отсъстващи.

Трагичното усещане за живота може да вдъхновява разума да поставя нови цели или да преосмисля вече достигнати заключения относно очевидности.
Георги Фотев