Скитащите сенки: Последното царство I

Човечеството е задължено на литературата много повече, отколкото на оръжията. Когато хората спрат да четат, книгите отново ще придобият своето значение и важност. Тогава скривалища за знания ще се появят отново – истина е, че нищо в човешкия опит не може да се мери с тях.
Това е най-асоциалният аспект на човешкия живот.
Най-отшелническият.

Не съществува явен противник на всемогъщата сила на злото, който да устои срещу него.
Не можем да изградим крепост или бариера, която да издържи на разрушителната му сила.
Този океан няма брегове.
Всичко е потопено.
Все пак рибите продължават да изплуват нагоре за глътка въздух преди смъртта си.
Глътка въздух — това е четенето.

Да извадим всичко от тъмнината на миналата нощ. Четенето представлява разпалване на забравеното; то връща живота и цвета там, където всичко угасва.
* • •
Всеки човек желае да вярва, че има ключ към ръждясалата брава в себе си. Че съществува код за навлизане в обществото, който може да предотврати обредната смърт, непрекъснато подготвяна сред страданията на масите - с единство и незабележима лекота. Че натискайки определено копче можем да задействаме социалния механизъм, който всъщност не е нищо друго освен жертвена платформа. Че едно зодиакално животно може da оказва влияние; че божество сменя нощта с деня; че някакъв глас управлява хаоса около нас докато смъртта го разлага...