Кръстоносните походи и Средновековна България

След като папа Урбан завършил своето вдъхновяващо послание, Божията благодат запалила в многобройното множество присъстващи силно желание да пътуват извън границите на родината. Той ги насърчил да продадат имуществото си и да се откажат от материалните си притежания заради Христа. Без значение дали били богати или бедни, мъже или жени, монаси или старци, граждани и селяни – всички били изпълнени с необикновено стремление да посетят Йерусалим или поне да помогнат на онези, които ще поемат към там.

Дори крадците и пиратите, докоснати от Божия Дух, оставили зад себе си неправдите си и се помирили с Бога преди да тръгнат към чужди земи. С прозорливостта си папата призовавал всеки способен на война срещу враговете на Господа; раздавал опрощение на греховете на покаялите се веднага след приемането на кръста и ги освобождавал от физическите лишения при постите.

Като внимателен лекар, той осъзнавал какви трудности ще срещнат воините по време на дългите походи – те щели често да преминават през различни приключения както приятни така и неприятни. По този начин достойните служители Христови щели да бъдат очистени от всяка мерзост свързана със съгрешаване.