Границата в историята#/вр./

Изследването на понятието "граница" в исторически контекст предполага възможност за разнообразие в интерпретацията. Границата може да се разглежда както от физико-географска гледна точка, така и в по-широк теоретично-философски аспект, което е полезно за разбирането на различни исторически, икономически и етнокултурни явления. Друг подход към темата е хронологичният - тук границата се приема като част от историографията, при която времето се разделя на по-дълги или по-кратки периоди. Това позволява на историка да представи миналото по обективен и адекватен начин. Въпреки това, разделянето на непрекъснатото време често носи субективизъм и условност.

Спомняйки си метафората на Едуард Кар от лекцията му „Какво е историята?", той описва историка като неясна фигура в една дълга процесия, която върви нагоре през завоите на пътя. Позицията му влияе върху вижданията му за събитията: понякога той наблюдава напред, друг път има ограничена видимост до непосредствените си съседи или дори успява да зърне зад себе си. Въпреки че тази метафора може да бъде оспорвана, смятам, че всяка такава процесия рано или късно достига до определена гранична точка.

Определянето на тази гранична точка във времето и пространството привлича вниманието на авторите в настоящия сборник. Той обобщава докладите от научната конференция „Границата в историята", проведена през юни 1994 г. в Кюстендил с участието на преподаватели и студенти от Софийски университет „Св. Климент Охридски", както и специалисти от Института по история към БАН и Историческия музей в Кюстендил. Докладите предоставиха множество аспекти относно темата и помогнаха за нейното творческо осмисляне; интерес представлява нововъведението "Предшественици", което допринася с интерпретации относно проблема за границата чрез забележителни произведения българска литература.

Надявам се настоящият сборник успешно да обобщава научните резултати от конференцията.”
София, май 1998 г.
Костадин Грозев