Невидимо синьо

„Невидимо синьо“ е изумително пътуване през невидимите аспекти на човешкото съществуване, представящо човешките взаимоотношения от тяхната незабележима страна, включваща дълбоко лични, премълчани и неразбрани моменти. Тази книга поставя въпроса как и защо хората втвърдяват своите сърца и дали животът може да се разглежда като процес на трансформация в камък. Наистина ли самотата е естественото състояние на човека?

Антоан дьо Сент-Екзюпери споменава в „Малкият принц“, че най-важното е невидимо за очите и може да бъде усетено само със сърцето - истина, която всички знаем. В романа „Невидимо синьо“ на Лъчезар Ангелов темата продължава с нова философска перспектива, насочвайки се към възрастните, които вече не вярват в приказки; при него близките стават... каменни с времето. А спасението от това затворано положение вероятно идва чрез… синьото цвете – логично развитие познавайки добре автора.

Романът следва характерния стил на автора с комбинация от увлекателен сюжет и задълбочена философия, основаваща се на множество интертекстуални връзки със световната литература и ценен житейски опит. Основният акцент тук пада върху загубата, търсенето и откритията относно смисъла или неговото отсъствие, но всичко това е пречупено през чисто човешкия поглед и деликатно свързано с признати авторитети в изкуствата. Изводите не са натрапчиви модни концепции; те представляват философски разсъждения извлечени от жизнения опит и предизвикват нови интерпретации.

Сюжетът анализира отношенията между хората по техните невидими аспекти – личните преживявания, неизказаното – докато задава въпросите какви механизми водят до скованост у чувствата им και защо можем да виждаме живота като процес на "каменяване". И действително ли самотността e основното ни състояние? Запитваме се: ставаме ли по-силни или безчувствени във времето? Има ли смисъл да търсим друг човек когато сме предопределени към самота още от раждането си? Все пак всяко сърце ли ще стане каменно? Размишляваме над собствените си чувства благодарение на способността на Лъчезар Ангелов да разглежда живота според своя уникален ъгъл улеснявайки ни да направим аналогичен размисъл.
Ива Спиридонова, редактор