Разминавания по еднопосочни улици

"Животът представлява пътуване с безброй дестинации, но най-значимата от тях си ти самият в различните си аспекти – роли, възрасти и състояния. Или хората, които желаеш да срещнеш – приятели, любим или близки. Често обаче улиците са еднопосочни, подобно на билетите за бъдещето. Така се разминаваме, вървейки в една посока; понякога не се срещаме просто защото сме рамо до рамо вместо един срещу друг.

Невъзможно е да противоречиш на собствената си същност, но можеш успешно да избегнеш истинската себеидентификация ако не си готов да се опознаеш. Може би ние като човечество сме предопределени да пропускаме онези важни пристигания в живота ни именно заради търсенето на нашето място и идентичност. И докато пътуваме през душевните пустини, стремейки се към оазиса на самооткритие. Преместването във времето и изследването на света и човешките вселени става възможно чрез словото - тема разгледана от Лъчезар Ангелов в дебютната му книга с разкази. Пристигнането зависи само от теб."

Ива Спиридонова

"Ориентацията да прекараш голяма част от живота си зад Стената - изгревът рисува силуета ти по нея, а при залез мръзнеш в нейния мрак. Да знаеш всичко за Лятото на любовта и фестивала на остров Уайт без никога да участваш там; всяка вечер след сън чувстваш щастие - пътувайки автостоп до Индия и наслаждавайки се на абсурда му.

Да тръгнеш обратно - единствено по маршрут където поне частично имаш достъп до него; преживяване със сюрреалистични любови и раздели сред необичайни места; споделяне за тъга и меланхолия след разрушаването на Стената когато всички пътища са свободни; мечтаене за живот в паралелен свят където някога си бил затворник – как той бавно те напуска без предупреждение; разказване за трудността между самота и омраза."

Лъчезар Ангелов

"Започнахме общо своето приключение през най-гъстата мъгла която някога съм виждал – крачехме по пуста улица: аз с Р., а помежду нас алкохолизирана момиче което скоро ще отпадне от живота ни. Срещу нас плуваха кучета сред мъглата водещи стопаните си с поводци различна дължина. Тогава все още не осъзнавахме колко дълго ще продължи нашият общ път през тази мистика – много дълго време докато стигнем до болница или хотелска стая далеч 2000 километра една от друга; единият от нас ще бъде буден при позвънването сутрин."

Из книгата