Тунел към изгрева

В своя втори роман, озаглавен "Тунел към изгрева", Лъчезар Ангелов ни въвежда в един майсторски изобразен свят, който е видян през погледа на художник, загубил близките си. Той среща Мойрите и се опитва да избяга от собствената си същност, стремейки се да открие нов смисъл в съществуването чрез безнадеждни автопортрети или вдъхновението от крилете на албатроса. Това е пространство, което преминаваме през тунела на живота – често тъмен и мрачен като дъга, лишена от цветове след преживени мигове. Святът е такъв, че идваш и си тръгваш с неизразима вселенска тъга в очите; именно тази тъга е най-интензивното чувство и може би най-автентично човешкото изживяване. Без хора и мечти, той те поставя пред непоносими загуби и необясними случайности – за да осъзнаеш в края на тунела, че притежаваш силата на албатроса, който прекарва живота си летейки над безкрайния океан. И така можеш да полетиш.