Българската журналистика - 160 години: Минало - настояще- перспективи

Журналистиката представлява безкомпромисния метроном на обществото. Тя не само че измерва социалното време и ни свързва духовно с промените в него, но също така позволява да очертаем психологическите профили на преживяванията, да разберем механизмите зад социалните трансформации и да потърсим пътища към бъдещето в настоящия момент. Една от основните задачи при анализа на журналистическата история е да акцентира върху значимото, като преосмисля хаоса от информация и емоционалната реакция на милиони хора, извличайки проверените професионални модели и иновативни творчески подходи.

Такъв обзор вече беше направен относно важността и стойността в българската журналистика по време на конференция във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет. Там бе издаден сборник (150 години българска журналистика), отбелязвайки 150-годишнината от първото редовно издание - "Любословие" на Фотин /1842, 1844-1846/.

Настоящият сборник съдържа научните доклади и съобщения от конференцията "160 години българска журналистика - минало, настояще, перспективи", проведена между 29 и 30 октомври 2004 г. в Ректората на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Конференцията отпразнува тридесетгодишнината на Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) с участието на преподаватели и докторанти от различни учебни заведения.

Събитието получи медийно внимание както електронно, така и печатно. На деня откритие – 29 октомври 2004 г., се случи важно за България събитие: подписването на Заключителния акт за Европейската конституция – стъпка напред към интеграцията ни в Европейския съюз.

Исторически погледнато още преди Освобождението пресата активно подкрепяла усилията за възстановяване независимостта чрез духа си; един пример е Любен Каравелов — лидерът от Българското възраждане — който се ангажирал с Международната лига за мир и свобода.

Сборникът "БЪЛГАРСКАТА ЖУРНАЛИСТИКА - 160 ГОДИНИ. МИНАЛО - НАСТОЯЩЕ - ПЕРСПЕКТИВИ" е част от проект под егидата на Фонд "Научни изследвания" към Софийския университет със председател проф. д-р Георги Бакалов.

Авторите включват:
Здравка Константинова доц., Милко Петров проф., Владимир Михайлов проф., Ивелина Ватова, Минка Златева доц., Светослав Терзиев, Лилия Райчева доц., Петранка Филева доц., Любомир Стойков доц., Александър Ангелов доц., Луливера Кръстева доц., Грета Дерменджиева доц.; Георги Калагларски доц.; Светлозар Кирилов асистент; Мануела Манлихерова асистент; Вяра Ангелова асистент; Камка Новакова д-р; Пламен Митев доцент; Ясен Бориславов; Борислав Денчев доцент; Людмила Стоянова доцент; Филип Панайотов проф.; Искра Баева доцент; Мария Дееничина асистент-доктор ; Боян Кутевски ; Александър Христов ; Мария Нейкова , Наталия Маева ; Марин Бодаков ; Мария Попова старши асистент-доктор .