Държава & Църква - Църква & Държава в българската история

Под редакцията на Гиньо Ганев, Георги Бакалов и Илия Тодев, сборникът съдържа произведения от автори като Г. Бакалов, Марко Семов, Бистра Николова, Христо Матанов, Андрей Пантев, Илия Тодев, Христо Темелски, Пламен Митев и Светлозар Елдъров.

„Екзархията представлява не само религиозна институция; тя е също така официално признаване на българската нация. В известен смисъл екзархийският ферман определя границите на българските земи. Освен духовните си задължения екзархът разполага с важни светски правомощия в области като администрация и съдебна система. Той отговаря за народната просвета и има право да събира данъци за нейното финансиране. Екзархът може да защитава интересите на своето паство пред различни управленски органи в Османската империя. През 1871 г., за изготвянето на устав за екзархията в Цариград се организира Църковно-народен събор с участието на 50 представители от цялата страна, който заседава шест месеца. Това общонационално мероприятие става значима мирна демонстрация на амбициите и възможностите пред България по време на нейното възраждане. Затова някои историци - макар че това мнение може да изглежда малко смело - виждат в този събор своеобразен прообраз на Учредителното събрание през 1879 г.” – казва Гиньо Ганев."