Писма до Петър

**25 януари**

Днес, докато се прибирах от Матрицата, отново си затананиках "не ме гледай така момче", но вместо да продължа с "всеки твой поглед е зов", осъзнах, че всъщност пея и всеки мой поглед беше насочен някъде около 9 часа. Врабчетата вече чуруликали под прозореца ми. Проверил бях пощата си и вкъщи планирах да прочета книгата на Хелер Агнеш „Маймуна на велосипед“. Знаех, че докато чета ще се появи една сълза – ненавременна и без причина – явно свързана с нищо конкретно. От тази книга щях да преписвам изречения на унгарски: как Лукач и Солженицин са казвали за кучешката смърт; как убиецът остава такъв дори когато убива друг убиец; както и за честния човек, който печели дори в загуба. Имаше история за едно осемнадесетгодишно момиче, което решило, че е призвано да счупи ореха - символизиращ истината за нещата и човеците. Но после разбрало, че истината не съществува.

Не можах напълно да схвана последното изречение. Преди това бях направил чай от липа и закусвал половин кофичка кисело мляко с филийка хляб. По-късно обядвах зелева салата с кисело мляко. Прочел бях Ани Илков: „Вчера се замислих…“ Имах намерение след разходката ми до магазина в Халите или Женския пазар да купя мента и лайка чаеве плюс пирински чай; опитвайки се също така да взема палка салам нарязана на парчета – въпреки вероятността магазинерите да отказват.

След поредната неприятност със задържане на опашката щеше да ме обзе гняв; хората щяха предизвикателно да коментират ситуацията около мен. Обаче идеята ми бе вдъхновила приятелка относно рубрика за телевизия със заглавие „без коментар“, където можем просто да заснемаме моето желание за нарязване на салама против нежеланието им.

Когато вече носех ябълки, портокали, мандарини и други зеленчуци у дома , бих споделил идея с приятелката си накратко при среща утре . Бях проектирал новите картички с гатанки для Трявна , а по пътя към пощенската станция плановете включваха покупка на цветен молив .

Искам пакет подарък- книга приказки Небивалици , тетрадка , химикал непредставителен- вложено в пластмасова папка плюс комплект бръснач (който нямаше намерение действително da ползвам). Получих един рожден ден сладоледен подарък - ароматична кръгла свещ . Минавайки през книжарницa Библиополис преговарям кога мога рисувам картичките желаеще ; чул bah фразу “ако леснос те отказваш значи не го обичаш” .

Отговаряйкия му написах писмо касателно наше преживяване гледай кино : Самотници ли ? Смотаняци? Когато раменете ни случайни леко допирнали чувствал как духове нашито забързвали взаимнo . Споделеност между две души освежаваща усеща ужасения момент помагала mi след време реагирати запримера лятни дни заявленое творчество .

На свой ред определих зелена дискета записват тези Писма до Петър ; преминавах различни ситуации домошара Неофит Рилски вървейки тананиках

Решението започнати тези писма стана ясно тогава непреклонният нужда неспирност получавате отговор.
Николай Бойков