Книгата на живота

Пиша с лекота, сякаш само по себе си. И щом приключа с написването на книга, изпитвам усещането, че никога повече няма да се заема отново с писане – чувствам, че съм изразил всичко необходимо. По този начин неусетно попаднах и в Книгата на живота. Живеех просто като наблюдавах какво става около мен – когато чувах гласа на историята, сядам и го записвам. Не мога да кажа, че живея заради писането или пиша заради живота; книгата се появява сама по себе си - както дишам или плача и се смея. Вървях напред и събирах пера от ангели (макар някои да вземат това буквално). Николай Бойков