Българската просвета в Солунския вилает

Тази работа изследва историческото развитие на региона, разположен между долните течения на реките Места и Струма, както и планинските вериги Рила, Пирин, Беласица, Малешевска, Огражден и Осогово. Територията достига до река Брегалница от запад. В хода на историята местното българско население е било свидетел и жертва на значителни събития. То представлява основната част от обитателите в градовете Сяр, Драма, Демир Хисар и се простира от Кукуш до Солун в равнинната зона към брега на Черно море. На север под склоновете на Рила и Пирин са Неврокоп, Мелник, Банско и Разлог; а отсреща - Горна Джумая, Кресна и Петрич. Районът стига до долината на река Брегалница с населените места като Кочани, Щипи Берково ,Пехчево и Струмица.

Съществуват краеведски проучвания за отделни населени места предоставящи подробности за техните жители – включително истории за героизъм у хората борили се за свободата им или духовни учители – първоначални защитници на националното самоосъзнаване по време на робството. Тези проучвания допълват важните исторически анализи направени от известни историци с факти взети от архиви.

В настоящият труд са посочени ключови исторически събития във вилаета с цел да демонстрират как българското население успява да устои срещу насилия заплашващи унищожаването му през най-трудните времена. Особено внимание заслужава процесът по дебългаризация в Македония след средата на XX век извършен от наши "сънародници", който не е по-малко жесток отколкото погромите преживяни през столетията робство. Под влиянието на комунистическата идеология тези лица неправилно интерпретират концепцията за интернационализъм водеща до почти пълно заличаване идентичността в области дълго населявани от българи със силно изразено народностно самосъзнание.

Задължение е младите историци да работят без субективизъм върху архивирания материал търсейки истинската стойност зад документите така както те са били написани оригинално. Това е тяхният свещен дълг към бъдещите поколения които трябва да осъзнаят какви страдания политически икономически или морални наши предци са понесли през вековете.

Френският писател Фенелон Франсоа (1651-1715), определя: "...хората ненавиждащи истината мразят тези които смело я заявяват...". Този принцип важи напълно спрямо антибългарските репресии изминали през времето.

Книга има амбиция да представи новини базирайки се освен това средновековни хроники или спомени описания относими към събитиято . Целта й е да възобнови паметта ни относно забравени личности , изпратени в затвор или изгнание но твърдо стояли зад своето българско самоосъзнание.
Илия Галчев