Фи

Владислав Христов притежава уникален талант да открива нови перспективи към познатото и ежедневното, както и да разкрива аспекти от космическото съществуване на човека. Неговата способност да поставя индивида в рамките на материалния свят и едновременно с това да го извежда отвъд тези граници чрез поезията си – пестелива, ударна, но и деликатна – е характерната черта на творчеството му. Стихотворенията му се отличават с простота, чистота и естественост, а внезапните прозрения правят неговата поезия една от най-впечатляващите сред съвременните автори.

Силвия Чолева

Христов умело вплита "новинарски" контекст в миналото на мигове осъзнаване, акцентиране върху безизходността на бъдещето за тези мимолетни моменти. Тази комбинация поражда кротък трагизъм: стихотворенията са кратки по форма, но предлагат обширни пространства за интерпретации. Те излъчват тревожно спокойствие и усещане за пустота; образите им напомнят фотографски игри с погледа, който преминава във слово…

Марин Бодаков

Можем да кажем - златно сечение или божествено сечение. Ирационално число 1.618… Ирационално като самата поезия, която не се подчинява на гравитацията. Летяща поезия: нежно движение почти незабележимо за окото. Минимализъм? Не точно; тук става дума за детайлизъм: всяко малко нещо има значение, всеки фрагмент носи своя тежест. Това е поезия посветена на дребните важни детайли.

Митко Новков