Поп Богомил и съвършенството на страха

В "Поп Богомил и съвършенството на страха" се разказва за една значима българска ерес, която не само преминава в душите и умовете на хората, но и се разпространява из пространството и времето, завладявайки цяла Западна Европа. В Италия последователите на това учение са известни като катари, във Франция - албигойци, а в Англия всички еретици са наричани бугри. Учението на богомилите оказва силно влияние върху развитието на европейската цивилизация, католицизма и Ренесанса.

Романът е структуриран в четири жития. Първите три изглеждат противоречиви помежду си – те са объркващо различни, но същевременно взаимно допълват един друг с общи знакови събития, исторически личности и символика. Те са записани от прокажен мъж, от монах без памет и от придворен монах, който търси истината сред неверието. Всички действия в тези три жития протичат през 957 година в България с централна фигура поп Богомил – образа му непрекъснато се променя. Четвъртото житие ни пренася в францискански манастир през 1327 година, където знанията са скрити дълбоко в библиотеката му. Главният герой тук е Умберто Еко от Болоня; той играе ролята на инквизитор и се опитва да проучи лабиринта на Библиотеката с цел да намери проклятия ръкопис на Аристотел относно комичното.