Лето 1850

Романът „Лето 1850“ се фокусира върху ключовите събития, които разтърсват Северозападна България през 1850 година. Това въстание срещу османските потисници, което избухва четвърт век преди Априлското, притежава величие и мащабност, а народният ентусиазъм и трагизмът му не отстъпват на по-късните борби. Въпреки това за него е известно твърде малко; то остава в сянка и не оставя ярки следи в колективната ни памет - забравата е неговият най-страшен враг. Тази загадка тревожи автора и го подтиква към размисъл.

В произведението оживява уникалната атмосфера на далечни времена в Ломския, Белоградчишкия и Видинския регион, като се разказва историята на последните наследници от династията на цар Иван Шишман. Всички персонажи – от Първул Станков до Иван Кулин – са силни индивидуалности с драматични съдби.

„Лето 1850“ представлява също така роман за красотата и значимостта на Словото, тъй като то е средство не само за споделяне или изповед при насилие, но също така символизира незабравимостта. То представлява истинската основа на националната памет. Макар че има исторически контекст, романът разглежда множество проблеми свързани с нравствените принципи и духовните стремежи на нашето време. Написан увлекателно с богат език, той възстановява част от важните мигове както в успехите, така и в паденията на българския народ.