Трагедията

Историята на Фауст обикновено се определя като трагична. Драмата, написана от Марлоу, носи заглавие „Трагическата история за живота и смъртта на доктор Фауст“.

Въпреки това, ако вземем предвид критериите на Аристотел, които са валидни и в съвременната концепция за трагедия, можем да заключим, че произведението на Марлоу не е истинска трагедия. То представлява поучителен разказ за грешния живот и заслуженото наказание на един безнравствен човек. Но такъв подход не може да бъде считан за трагичен – нито Аристотел би го възприел така, нито ние.

Трагизмът присъства тогава, когато страдащият герой е не просто лош човек, а талантлив и енергичен индивид с важни заблуждения; подобно на Креон в „Антигона“ или дори Разколников от „Престъпление и наказание“ до определен момент.

За героят да бъде действително трагичен, той трябва да притежава дарби и благородни намерения; способен е на героизъм и следователно има потенциал да достигне добродетелност или даже святост. Въпреки това решава неправилно под влияние на изкушение и извършва неморални действия.

Но дори след тези деяния остава важно зрителят да изпитва съчувствие към него. В контекста на християнството няма как персонажът да бъде осъден завинаги; вместо това се очаква надежда за спасение относно душата му. Такъв пример дават както Фауст, така и Маргарита.

Относно Мефистофел – той не може да играе ролята на трагически герой. Той само служи като изкусител – олицетворение на злото в стил змията от райската градина.

Сега можем да преминем към разказването на драмата.