Ана Каренина

„Къде съм? Какво правя? Защо?“ Тя желаеше да се изправи и да избяга; но нещо гигантско и безмилостно я удари в главата и я повлече назад. „Господи, прости ми всичко!“ - каза тя, вече неспособна да продължи борбата.

Селянинът мърмореше под носа си, докато работеше с метала. Свещта, с която бе чела книгата, изпълнена със страхове, измами и страдания, внезапно пламна по-силно от всякога. Тя освети всичко около себе си, което преди беше скрито в тъмнината; след това светлината заискри за миг и угасна завинаги.

Тя обаче не откъсваше поглед от колелата на приближаващия втори вагон. В момента когато средното пространство между тях стана равно на нейното положение, тя хвърли червената чантичка си и сведе глава между раменете си. След това падна на ръце под вагона и бързо коленичи като че ли се готвеше веднага да стане. Но в този момент ужасът я обзе заради постъпката ѝ.