Изповед (твърда корица)

Лев Толстой, който произхожда от благородно семейство и осиротява в ранна възраст, участва в Кримската война. Той достига невероятен успех като писател с произведенията си „Война и мир“ и „Ана Каренина“, както и с редица други литературни творби. Въпреки това, на 51 години той изпада в дълбок духовен срив.

По време на този период известният руски автор се оглежда назад към своя живот и го описва като „безсмислено зло“.

В страниците на есето си „Изповед“ Толстой разкрива своето вътрешно преобразуване, което е израз на пълното му отрицание на предишните ценности. За пръв път там са изложени основите на новия светоглед на Толстой, които ще бъдат неуморно повторяни през следващите години. Читателите имат възможността да навлязат в обърканата психика на един от великите умове в историята, но също така да намерят изхода от тази ситуация – сякаш обновени и готови за ново начало.

„Живях по този начин близо две години, когато у мен настъпи промяна, която бе подготвена отдавна; семената й винаги бяха присъствали у мен. С времето животът сред нашия кръг - богатите и учените - не само че ми стана непоносим, но загуби всякакво значение за мен. Всичките ни действия, размисли, науки и изкуства ми изглеждаха като детски игри. Осъзнах невъзможността да търся смисъл в тях. Вместо това действията на работещия народ – тези които създават живота – ми се сториха единственото истинско нещо. И разбрах какъв е смисълът зад живота: той е истина; аз я приех.“