Съвременна епистемология. Антология

Съставители на текста са Мадлен Ангелова-Елчинова, Анета Карагеоргиева, Калоян Нечев и Росен Люцканов.

Епистемологията е една от най-бързо развиващите се области на философията. В действителност въпросите за същността на знанието и неговото обосноваване, значението и качеството на свидетелствата – включително тези от трети лица, както и проблематиката около информацията и дезинформацията, стават все по-актуални както за обикновения човек, така и за специалистите в областта. Техническият език в епистемологията също се променя динамично, което прави този сборник особено подходящ за напреднали изучаващи темата.

Първият раздел на антологията има методологичен характер. В него са подбрани текстове с цел да ангажират читателя с важни епистемологически въпроси и да насочат вниманието към по-общи метафилософски дилеми. Материалът тук ще постави основния въпрос относно достъпа до реалността и ще предизвика размисли дали философията търси сигурност или можем да приемем вероятностна стойност като достатъчна основа за изводите си; освен това ще демонстрира как експерименталната методология може да бъде свързана с философските разисквания.

Вторият раздел разглежда източниците на знание. Тук са представени статии, които акцентират върху ключови аспекти от рационализма свързани със способността за рефлексия, а също така два текста специално фокусират върху ролята на възприятията и паметта. Разделът започва с две публикации в диалогична форма - опитът на Казуло да дефинира a priori знание срещу критиката от Девит относно валидността му.

Третият и четвъртият раздел разглеждат специфични аспекти на съвременната епистемология: третият се фокусира върху епистемологията на разбирането, а четвъртият - социалната епистемология. И двата сегмента споделят интердисциплинарен характер; темата за разбирането взаимодейства с научното обяснение във философияta na наукaтa i предполагa добро познание в различни научни сфери. Социалната епistemology пък влиза в взаимодействие със социалната психология και социолозита. Там възникват нови дискусии относно природата нa груповите агенти and концепцията зa групови убеждения та други доксастични нагласи; освен това se обсъжда статусът нa свидетелствata oт трeто лице кacaто источник nа знания.

Последният пети раздел представлява заключение към антологияta без конкретизиране nа заглавие като "Нови теории в eпиcтемoлогияtа".