Хакнатият човек. Homo fractus

След дълги години на манипулация, обещания и примамки, технократите обявиха краят на епохата на Просвещението. Те потопиха човечеството в състояние на нарцистична зависимост.

Планетата, която хората експлоатираха безмилостно, отвърна; вместо да търсят решение, самопрозласилият се „елит“ превзе Homo sapiens и го използва като ресурс в стремежа си към властта.

Как успяхме ние, общността на разумните същества, да преминем за 50 000 години от пещерните рисунки до велики произведения като балета и творбите на Толстой, а след това само за петдесет – обратно от Толстой до графити и рап? Защо хората толкова бързо се отказаха от правата си, завоювани с дългогодишни усилия? И най-важният въпрос: неизбежен ли е свят без интелигентен живот? Какви са нашите шансове за спасение?

В опитите си да доминират над своите себеподобни някои индивиди извън вида Homo sapiens могат да сведат човешкия ум до нивото на нематода. В такъв случай компютрите ще бъдат способни много по-лесно да контролират човечеството отколкото Илон Мъск управлява свинете в своите експерименти.

Смятам, че човекът има потенциал и задължение да реагира срещу разширяващия се Цифров Левиатан с нова креативност и със собствената си уникалност. Човешката сингулярност произтича от усилията ни върху телата и умовете ни както и от преорганизацията на обществата. Само така можем да избегнем апокалиптичната подчиненост пред машините, технологичното робство и живота в матрицата на цифровия концлагер – което би довело до самоунищожение на човечеството.

Игор Шнуренко (известен още като Cyril Gilson)