С очите на новородена

"Не бях особено заможна или успешна, но животът ми донесе множество радости – от работата си, от любовта и приятелствата, от майчинството; наслаждавах се на слънчевите дни, на хубавите книги, на разцъфналите ябълки, на мириса на морето, на доброто слово и на усещанията в тялото. Духът ми стремеше да полети... Всъщност живеех един съвсем обикновен живот, но това ме вдъхновяваше с надеждата, че „честотата“ на моите преживявания и мисли може да резонира у другия човек със същата сила."

Станка Пенчева, откъс от автобиографичната книга "Тук съм"

ПРИЗНАНИЕ

Аз съм най-щастливата жена.
Нищо не премина безследно за мен:
нито смъртта, нито майчинството,
нито раздялата с дом без топлина,
нито късната среща
с моя единствен...
Работила съм усърдно като копачките,
докато мускулите ми не се схванаха;
и вървях с лека стъпка,
разговарях с небето!
Виждам всичко с мъдро снисходителство,
прощавам кротко.
Гледам света през очите на новородено –
понякога възторжени и понякога жестоки,
и се смея така силно, че хората се обръщат –
като малко зверче в глухия лес,
приемайки раните си затварям се вкъщи...
Душата ми е изпълнена както с добро, така и със страдание;
пяла съм много и плакала достатъчно.
Но никога не казвам „стига толкова“.

Какво ли ме очаква напред?