Отвън-отвътре

**БЕЛОТА**

Какъв прекрасен сняг се сипе -

бавно и мило,

наивно.

Коли минават през него с жадност,

комините бързат да го замърсят,

снегорините - да го разчистят.

А той пада съвсем унесен,

не прави разлика между цел или път,

за всички е един и същ,

ангелски неуловим...

Колко силно копнеем за чистота!

Колко много не желаем да сме като преди!

И устремяваме се към снежната белота,

стъпкваме я

и я превръщаме в кал.