Писма до Лазар

Според мен, основната новина в „Писма до Лазар“ е двустранна: от една страна, произведението ни отвежда обратно на Запад и се фокусира върху модернизма и ежедневието на модернистите (не без причина след „Германии“ на Влади бих предложил заглавие като „Франции“ за неговата нова книга), а от друга страна, пред нас стои разширение на словото – истинско слово-пиршество. То е щедро, рисково и буквално възбуждащо – подобно на поемата за жените, посветена на Бретон.

Марин Бодаков

Владислав Христов умело уловава природни и градски реалности в динамични философски картини, смисли и внушения, които често остават незабелязани от обикновения наблюдател. Той ни води в едно пътуване към човешката същност и ни зарежда с желание да споделим както радостите му, така и отчаянията му. Постепенно свикваме с леко нервния, провокативен и същевременно успокояващ поетически тон с ненатрапчиви акценти; уверени сме в уникалността на това което той предлага.

Палми Ранчев

Владислав Христов е автор зад творби като „Снимки на деца“ (кратки прози, 2010), „Енсо“ (поезия, 2012), „Фи“ (поезия, 2013), „Германии“ (поезия, 2014), „Обратно броене“ (поезия, 2016), „Продължаваме напред“ (публицистика, 2017), немското издание "Germanii" (поезия , 2018) и "Комореби" (поезия , 2019).

Текстовете включени в книгата са написани между 1998–2018 г.