Изворът на знанието Т.2

Св. Йоан Дамаскин (около 650 – между 750 и 754 г.) е един от значимите църковни отци, който се почита както в Източната, така и в Западната християнска традиция. На Седмия Вселенски събор през 787 г. той е наречен „възвестител на истината“, а през 1890 г. папа Лъв XIII го обявява за „учител на Църквата“. Паметта му се отбелязва от Православната църква на 4 декември.

Неговото основно произведение, озаглавено „Извор на знанието“, предлага систематично представяне на християнската доктрина. Непревземаемата дълбочина и ясност на догматичните формулировки осигуряват на това съчинение трайно място в Преданието. То включва три части: първата част, известна като Философските глави (в средновековната славянска литература наричана „Диалектика“), служи като методологически увод и разглежда логиката на богословското мислене, вдъхновена от Аристотел и античните коментатори; вторият раздел – „За ересите накратко“ – описва общо 103 различни ереси и лъжеучения; третият сегмент – „Точно изложение на православната вяра“ – предоставя систематизирано излагане на църковното учение.

На читателите се предлага първият пълен български превод на „Извор на знанието“ директно от оригинала. Изданието е двуезично (на гръцки и български) и съдържа три тома. В първия том са поместени "Философските глави" и "За ересите накратко". Вторият и третият том разширяват най-съществената част от труда - "Точното изложение на православната вяра", към което ще бъдат добавени указатели и допълнителен справочен материал за целостта му.