Христос отново разпнат

„– Всеки един от нас – изрази Манольос с ентусиазъм – може да промени света; често се замислям за това, отче, и ме обхваща трепет; толкова ли е тежка тази отговорност? Какво трябва да направим преди смъртта си? Кой е правилният път?
Той спря. Нощта вече бе настъпила, възрастните жени бяха запалили огньове и приготвяха храна, а децата седяха около тях на колене, гладни и в очакване.
Манольос протегна ръка и докосна коляното на поп Фотис, който беше потънал в мисли и мълчеше.
– Как трябва да обичаме Бога, отче? – попита той.
– Чрез любов към хората, мое дете.
– А как можем да обичаме хората?
– Като се опитваме да ги насочим по правия път.
– И кой е този прав път?
– Стръмният.“