Владетелят

Вярност /fede/ се определя като синоним на лоялност и доверие. Не е задължително ВЛАДЕТЕЛЯТ винаги да я спазва; тя може да бъде жертвана, ако пречи на политическите му амбиции /Гл. ХVІІІ/. Такова становище не е особено приемливо от морална гледна точка, но то произтича от песимистичния поглед към човешката природа.

Сила /forza/ може да обозначава както военна мощ, така и решителни действия с висока енергия. Тази сила е необходима за завладяване на територии, елиминиране на опоненти или поставяне пред свършен факт, без възможност за реакция от тяхна страна. По този начин тя осигурява успех. Освен това уважението и верността на поданиците са зависими от авторитета, демонстриран от ВЛАДЕТЕЛЯ – било чрез психологическо влияние или принуда в действителността /Гл. VІ, 6/.

Хитрост /astuzia/ обхваща не само умението за маневриране и политически усет, но също така включва двуличие. Заедно със СИЛАТА хитростта представлява основополагающ фактор в политическата игра. Отричането й би било лицемерие; игнорирането или противопоставянето на добродетелите като доверчивост и честност води до неблагоприятни последствия. Поради това хитростта е важно качество за ВЛАДЕТЕЛЯ, който трябва да притежава способността да проявява двуличие и ловкост в ситуации, изискващи качества едновременно на лъв и лисица /Гл. ХVІІІ/.