Македония в пламъци

Започнах да се движим навсякъде, преминавайки през Вардара, Кукушко, Дойранско и Мале-шевско. С времето ми се налагаше да обикалям и други региони. Веднага щом забелязвах раздор или проблеми в дадена област, Делчев ми нареждаше да отида там. След като стабилизирах един район, ме изпращаха на друг, предавайки го на нов човек. Постоянно се сблъсквах с трудности. Чувствах сякаш бях изправен пред гъста гора без пътя; аз трябваше със секира в ръка да си прокарвам път през нея. Скоро след това започнаха да действат чети - за всеки регион имаше по една чета. Ние бяхме първата такава група. Тук ходех тук-там – понякога с добри намерения, а друг път прибягвайки до сила; хората постепенно започнаха да реагират на действията ни. Стресни ги! Принуждавай ги и управлявай! Докато партизанството доминираше началото - цепеше и контролираше; при нас всичко беше различно: стресни ги, внуши им идеи и организирай!
Така е – докато не стреснеш населението, те няма сами да дойдат при теб за информация.
/Андон Кьосето/