Българските общности в Чехия и Словакия: Минало и настояще

Изследването на историята и културата на българските етнически общности, независимо от местоположението им в чужбина, е изключително важно и помага за по-доброто разбиране и обогатяване на знанията относно идентичността на българския народ.

Първите българи, които се заселват в Прага, са студенти, пристигнали там още през ранните години на втората половина на XIX век. Скоро след това те започват да организират обществени дейности. През 1863 г. в Прага е основано тайното сдружение „Побратим" между българи и чехи. А през октомври 1880 г. същото място става дом за дружеството „Българска седянка", съставено от български студенти.

По време преди Втората световна война и по време на германската окупация (от 15 март 1939 г.) българската колония в Чехия и Словакия вече включва значителни групи градинари. Първоначално те пристигат след Балканските войни (1912-1913) или след Първата световна война; други идват по времето на икономическата криза у нас през 1928-1929 г., като повечето произхождат от Северна България - области като Велико Търново, Русе, Габрово и Ловеч. Те са принудени да търсят работа в Чехословакия под формата на гурбетчии.

Пристигайки в Братислава, много от тези градинари остават да работят основно около столицата или във важни градове из страната. Други се разделят между две направления – едната част заминава за Австрия с последваща дестинация Германия, а другата – към Чехия и Моравия.

В големите чешко-славашки градове като Прага, Бърно и Братислава те формират градинарски дружества със занаятчийски характер с цел защита правата си професионално. През 1951 година всички тези дружества са закрити и интегрирани в културно-просветната организация „Г.Димитров“, която стартира своето функциониране през 1948 година в Чехословакия с клонове във всякакви населени места с концентрации от наши сънародници…