Дамаскинските сборници в християнската проповед

**ПРЕДГОВОР**

Дамаскинските сборници се появяват като първоначални източници на българското самосъзнание по време на тъмните векове на османската власт. Те съществуват в продължение на три века (XVI—XVIII) и представляват значима част както от историята на християнството в България, така и от развитието на българската литература.

С течение на времето терминът „дамаскин“ променя своето значение. В края на XVI век той обозначава сборниците с проповеди единствено от просветения гръцки архиерей Дамаскин Студит. От началото на XVII век обаче произведенията му започват да се комбинират с текстове от други автори, образувайки разнообразни сборници, наречени „дамаскини“, в които само част от съдържанието е свързано с Дамаскин. През XVIII и началото на XIX век под дамаскини вече се разбират и колекции с проповедническо съдържание без задължително присъствие на слова от Дамаскин Студит. В резултат тези сборници могат да бъдат разделени в три категории:

1. Същински дамаскини – включващи само творби от Дамаскин.
2. Сборници със смесено религиозно-етично съдържание, където словата от Дамаскин заемат важно място.
3. Разнородни сборници без думи от Дамаскин.

В началния период проучванията върху дамаските книги са извършвани основно от: П.А. Лавров, Б. Цонев, Л. Милетич и др., които дават ценен принос към езиковедското им изучаване, но не разглеждат тяхната роля като проповеднически материали. Затова е необходимо да бъдат проучени именно тези аспекти, което ще помогне за запълване на празнотата в познаването за българската проповед; това ще покаже причините за възникването им и значението им през дългия период под османско управление, когато църквите и манастирите остават единствените центрове за просвета.

През тази трудна историческа епоха броят духовниците с образование достатъчно да съставят учителски речи auf понятен български език е много малък; повечето свещеници нямат необходимата подготовка освен умението да четат и пишат — те не могат сами да произнесат наученият текст или слово пред богомолците си . Освен това липсват готови пособия със sermons написани in vernacular language , а наличните тексти често са били написани on literary Bulgarian which the general population could no longer understand . Тези активисти решавали историческия момент by gathering together and compiling collections of speeches using spoken Bulgarian for their congregations; they relied mainly on the collection known as "Treasure" by Damascan Stoudite that played a crucial role in shaping Bulgarian preaching practices .

Initially , these preachers translated texts literally from Greek but eventually began selecting and adapting church words from Damascin's work over time ; thus creating a body of literature where so-called "damaskins" took center stage - compilations with religious-moral content including sermons , moralistic speeches , lives of saints written in conversational Bulgarian . Their authors were referred to as “damaskinari”. They aimed at instilling faith and hope within their followers emphasizing proper veneration towards saints & God while denouncing ignorance / superstition promoting ethical purity both personally socially fostering devotion self-sacrifice toward Orthodox beliefs national identity .

The author’s goal is to briefly trace the evolution of preaching during Ottoman rule leading up until creation damaschin texts examining life path Damasquin Saint whose works left significant impact upon development this field studying contents nature compilation called “Treasury” exploring characteristics themes found various post-Treasury collections highlighting main figures contributing preachings additionally providing insight educational significance its legacy throughout period oppression however acknowledging limitations research effort demands collaborative input numerous experts involved ongoing studies concerning subject matter

During his diligent investigative efforts author encountered diverse challenges yet successfully navigated them thanks largely esteemed guidance Professor Todor Poptodorov whom he expresses heartfelt gratitude!