Непокорни поданици на султана. Документален сборник

Петвековният период на османско владичество е оправдано считан за един от най-тежките и трагични в историята на България. Този времеви интервал се характеризира с жестока феодална експлоатация, политическо безправие, произвол и насилие, както и с дискриминация по национален и религиозен признак. Освен това настъпва масово унищожение на културни паметници и ценности, което спъва развитието на българската идентичност през вековете.

Османското завоевание оказало особено негативно влияние върху българския народ: част от населението било избито, други били принудени да напуснат страната си, а трети - разселени из империята и подложени на асимилация. Това не било ограничено само до годините на завоеванието; подобни действия продължили чак до освобождението през 1878 година. Поради тази причина не е учудващо, че към края на XIX век около 1.5 милиона българи живеели извън родината (в Унгария, Влашко, Молдова и Русия), което означава почти всеки пети българин бил имигрант. С цел да укрепят властта си в българските земи, османските власти заселвали чуждестранно население – турци, тюркмени, араби и др., обединяващи се чрез мюсюлманската религия и турския език. По този начин дори самите колонизирани нетурски групи били подложени на асимилационен процес.

Малобройното мюсюлманско население в България не могло да удовлетворява политическите нужди на империята; много от тези пришълци напускали региона в различни периоди или масово се изселвали по време на Руско-турската война между 1877-1878 г.

В стремежа си да разполага с голямо мюсюлманско население за опора ,османската администрация започнала активно да налага исляма и турския език сред местните жители като прилагана практика съществувала вече в Мала Азия или сред други балкански народности. Безброй документи от разнообразен произход категорично показват тази политика: формите за налагане исляма; индивидуални или масови ислямизации по територията; съпротивата срещу асимилаторските усилия.

Съществуват множество свидетелства за противодействие от страна на мюсюлмани (както местни така и новопристигащи) спрямо османската власт – те действали самостоятелно или общували със християнските общности срещу потисниците.

При условията възникнали в Османската империя широките слоеве мюсюлмани също страдали от тежка феодална експлоатация and political oppression , затова тяхната борба може да бъде разглеждана под три основни аспекта – икономически , политически και идеологически .

Запазените архиви относно робството практически не дават информация относно етническата принадлежност зад имената носещи признаци mюмсyлюmанска . Важно е обаче да се отбележи малкия размер of this инородное population in Bulgaria ; фактът че исламизация ставала навсякъде водело до предположение че мнозинството from mохамеданците actually имаха bulgarian корена . Следователно протестът against султанизма у някои части of the Muslim community was not merely a class struggle but also reflected national sentiments.

Материалите включени в сборника са разделени na две основни категории : първата съдържа доказателства for самостоятелния протест on the part of Muslims against osmanlija , докато във вторият сектор са представeni данини какво action between these communities is led by дружеские отношения . Всички материали показват сложността and interplay between resistance efforts across different social strata regardless of religious or ethnic identity.