История на българската средновековна литература

Най-древният период в българската литературна история, който обхваща средновековието, продължава повече от осем века - от втората половина на IX век до края на XVII век. Този етап е свързан с легендарни личности като светите братя Кирил и Методий, Климент Охридски, Константин Преславски и Евтимий Търновски.

Старобългарската литература играе ключова роля за формирането на българската култура, тъй като съчетава религиозните и естетическите концепции с политическите идеи на средновековното общество. Тя оформя света на българите чрез връзката между езика и идентичността, творческото вдъхновение и интелектуалния опит. Освен това става основа за развитието на други славянски православни литератури и култури. От богатството на книжовния език до изграждането на национални митологии, старобългарската литература действително представлява хранилище за българското самосъзнание.

Тази книга, написана от езиковеди, литературни историци, текстолози и специалисти по християнските традиции от новото поколение медиевисти, синтезира откритията в областта на старобългаристиката през последните десетилетия. Тя преосмисля историята на старата българска литература в контекста на нейния непрекъснат диалог с византийската литература и другите православни европейски култури. Книгата е предназначена не само за експерти в областта, но също така за всеки интересуващ се от българското минало.