Как оглупях

На 25-годишна възраст, жадувайки за поне малко радост в живота, Антоан решава да покрие ума си с савана на безразличието. Често е забелязвал, че термина интелигентност, който описва добре формулирани и привлекателно изказани глупости, е толкова извратен, че изглежда по-добре да бъдеш неук отколкото заклет умник. Интелектът носи нещастие, самота и бедност, докато фалшивата интелигентност предлага временно безсмъртие чрез медиите и уважението на тези, които се доверяват на написаното.

Тази остроумна критика към съвременното общество напомня за Пауло Коелю в обърната форма.
"Нувел Обсерватьор"

С изпълнен със смях и сурови истини стил, този дебютен роман впечатлява най-вече с оригиналността и хумора си. Такова деликатно оформление предизвиква истинско щастие. "Телеграма"