Игра на дама

Париж, бурната връзка между Оливейра и Мага, нощите в клуба на змията, изпълнени с джаз и страст, стремеж към небето и ада. От другата страна - симетричното приключение на Оливейра, Тревълър и Талита в Буенос Айрес, обвит в спомени. Жаждата за преминаване на границите на традиционното разказване е доведена до крайност. Резултатът е тази книга (в действителност няколко книги – всичко зависи от начина на четене), наситена с хумор и безпрецедентна оригиналност. "Дамата играе с камъче, което трябва да се подритва с върха на обувката. Необходими са: тротоар, камъче, обувка и красива рисунка с тебешир – най-добре цветна. Над нас е Небето; под нас – Земята."

Хулио Кортасар (1914-1984) принадлежи към блестящите фигури в латиноамериканската литература, оставяйки значим отпечатък върху световната литература през XX век. Роден е в Брюксел от аржентински дипломатически род със завръщане обратно в Аржентина през 1918 г., където изкарва детството си и юношеството си. От 1951 година до края на живота си живее и твори в Париж като ненадминат майстор на краткия разказ: произведения като "Бестиарий" (1951), "Истории за кронопи и фами" (1962) сред други творби (филмът "Фотоувеличение", режисиран от Антониони e вдъхновен от "Лигите на дявола"). На българските читатели той стана известен чрез различни антологии. Автор е също така на романите "Лотарията" (1960), "62: Модел за сглобяване" (1968) и "Книга за Мануел" (1973). Поет по призвание. Но след 1963 година името му най-често се свързва с романа “Игра на дама”, който представлява един от основните литературни трудове през XX век."