Как да гледаме философски на живота

**КАК ДА НАРИЧАМЕ ЖИВОТА ФИЛОСОФСКИ**

Съществува твърдение, че философията представлява способността да приемаш трудностите на другите. Най-истинският философ, за когото съм чул, беше жена. Тя била приета в болница в Лондон с крак, засегнат от гангрена. Хирургът я прегледал набързо и бил известен със своя остър тон.

— Ще трябва да ампутираме - заявил той.
— Какво? Целия ли?
— Да, съжалявам - изръмжал хирургът.
— Не може ли да се направи нещо друго?
— Това е единственият ви вариант - обяснил той.

Жената отвърнала: "Е, поне не е главата ми."

Това показва колко проста може да бъде философията. Основната идея е, че нищо няма значение – след сто години всичко ще приключи. Но ние имаме нужда от мъдроста, която да ни помогне докато сме все още живи. Аз не мисля за стогодишнината си; интересувам се повече как ще премина следващите няколко часа. Имам чувството, че ако можехме просто да избягаме от хора като данъчните инспектори или критиците и те ме оставят на мира – тогава бих могъл и аз самият да бъда философ. Готов съм да приема идеята за безсмислието на живота, но те не са готови на това. Те говорят за сметките и заплахата от прекратяване на услугите.

Аз им казвам, че тези въпроси няма да означават нищо след сто години за никого от нас. Но те контрират с аргумента си относно дълговете ми към тях от минал април! И честно казано мен не ме успокоява особено фактът, че вероятно след сто години вече няма να съществувам – освен ако късмета ми го позволи! Много по-силна надежда изпитвам обаче към момента когато онези хора вече няма да са тук...