Физиогномика, За душата

Не е случайно, че великият древногръцки философ Аристотел се счита за основоположник на философията като дисциплина. В своите произведения той комбинира и надгражда научните достижения и опит от античността. Уникалността на неговите философски търсения обяснява дълготрайното влияние на този учен, продължило повече от две хилядолетия в почти всички сфери на знанието.

Аристотел е роден през 384 г. пр.н.е. в Стагира, разположен на Халкидическия полуостров. Той прекарва близо двадесет години в Академията на Платон и става учител на Александър Македонски. Основа гимназиум, известен като Ликей (името "лицей" произтича от него), който се утвърдил като важен център за изследвания в областта на естествените науки.

Един от най-съществените му трудове - „За душата“, съдържа ключови идеи относно психологията и познанието. Физиогномика пък представлява едно от най-древните проучвания по отношение на човешката мимика и умението да се оценява характерът въз основа на физическите черти; там Аристотел анализира различни лицеви изрази и търси тяхната връзка с индивидуални качества и характери.