Утешението на философията

Най-влиятелното и обсъждано произведение на Боеций е "За утешението на философията". То е написано в Павия, докато той очаква изпълнението на присъдата си. В текста под формата на диалог между Философията и затворника, който е потънал в депресивна летаргия, Боеций предлага християнско тълкуване за съдбата като средство на Божието провидение. Това произведение оказва дълбоко влияние върху средновековната и постсредновековната философска мисъл, историография и литература. За да подкрепи своите идеи, авторът разглежда важни концепции като "вечност" и "време", "активен и съзерцателен живот", както и "блаженство" срещу "страдание", придавайки им определения с дълготрайна стойност. Други ключови теми от Утешението включват въпросите относно божествената природа (как единството между добро и битие се проявява в Бога), познанието за Бога, а също така отношението към човешкото знание – което според Боеций не е пасивно действие, а активен процес с участието на субекта. Анализите относно свободата на човека и нейното значение в петата книга са изключително значими за разискванията по тези теми.