Владетелят
Издателство: | Изток-Запад |
Брой страници: | 298 |
Година на издаване: | 2014 |
Дата на издаване: | 2014-11-03 |
ISBN: | 9786191525249 |
SKU: | 36350660006 |
Размери: | 15x22 |
Тегло: | 482 грама |
Корици: | ТВЪРДИ |
Цена: | 24 лв. |
Много хора днес считат „Владетелят“ – вероятно най-известният труд на Николо Макиавели, за едно от първите произведения в областта на политическата философия. Новото българско издание на „Владетелят“ е билингвално, като текстът е наличен както на български, така и в оригиналния италиански вариант. Преводът от средновековен италиански е извършен от Сава Славчев и се основава на последното критично издание на Джорджо Инглезе относно Николо Макиавели с заглавие „De Principatibus“, публикувано през 1994 г. от Италианския исторически институт по средновековието в Рим и след това отпечатано от Einaudi, Торино през 1995 г., под името „Il Principe“. Впоследствие то също е включено в сборника „Niccol? Machiavelli Tutte le opere – storiche, politiche e letterarie“, издаден от Newton Compton в Рим през 1998 г. Книгата съдържа речник с италианските термини, написан на съвременен италиански език от Антонио Джузепе Балистрери – философ и специалист по политическа история. Професор Никола Георгиев коментира новото издание: „Това е преводът на ‘Владетелят’“.
„Владетелят“ (на италиански: Il Principe; известна още като "Князът" или "Принцът") представлява най-забележителното произведение на ренесансовия мислител, философ и дипломат Николо Макиавели.
Написана през 1513 година, книгата вижда светлина едва посмъртно през 1532 година. Авторът я посвещава могъщото флорентинско семейство Медичи с надеждата да спечели тяхната благосклонност.
Счита се за единствена или поне една от първите творби в сферата на политическата философия. В нея открито са разгледани механизмите за придобиване, укрепване и задържане на властта по начин почти циничен. Един от ключовите персонажи описани в текста е Чезаре Борджия.
Интерпретацията му води до концепции като макиавелизъм и антимакиавелизъм.
„Владетелят“ частично се приема за предшественик на модерната философия — особено модерната политическа теория — където практическата истина има приоритет над абстрактните идеали. Освен това трудът влиза в конфликт с преобладаващите католически и схоластични възприятия относно анализа между политика и морал.
.
.