Покана за баща

В своята дебютна стихосбирка „Покана за баща” Димана Иванова, известна с бохемския си стил, предприема бързо артистично пътешествие из уличките на Стара Прага, Братислава, София и Варна. Не мога да реша какво ми хареса повече в нейната работа – дали искреността и дълбочината на писането й, двуполовият аспект на поетичния ѝ свят или умението ѝ да превръща обикновеното в поезия и обратно. В книгата се съдържа всичко: лирика и епика; меланхолия съчетана с хумор; еротизъм и фин мазохизъм; посвещения към момчета и момичета; тъга и познания – понякога деликатно намекнати, а друг път открито демонстрирани – което подсказва за докторската степен на авторката.
Пламен Антов