Розово слънце

Основната линия на разказа в тази книга е стремежът към Любовта с главно Л. Тя пътува из различни европейски метрополии, живее и изгаря в София, Братислава, Прага, Берлин, Брюксел, Лондон и Букурещ. Любовта преминава през множество езици, литературни произведения и както истински, така и измислени истории. Тя приема формата на най-различни души и тела. Понякога се охлажда до състояние на замръзване; друг път – нагрява се до кипене. В крайна сметка обаче тя бива открита и ни се явява в своя сияен вид – светла и чиста като розово слънце.

Иван Христов

Димана Иванова не впечатлява толкова със стилистичните си умения за писане, колкото с тематичните области, които разглежда. Подхожда с откритост и игрива еротика; липсата на всякаква форма на сарказъм е поразителна. С добросъвестност документира топонимите и притежава общителността на невинен дух, който е удивен от желанието да сподели повече за собственото си тяло.

Кристин Димитрова