Зазидани писъци

"... „Някои истории за зловещото... Нека видим!“

Литературният критик Добри Страхилов седна да напише рецензия в стаята си в хотела.

Българската литература има дългогодишни традиции в жанра на зловещото и демоничното, като например творбите на Светослав Минков и Николай Райнов. За щастие на автора на книгата „Зазидани писъци“, изглежда той е запознат с тях, тъй като стилът му е ритмичен и притежава интересен сюжет.

Добри Страхилов погледна нагоре. Писалището му беше разположено в ниша до прозореца. Навън цареше непрогледен мрак и той виждаше само светлината от настолната лампа и собственото си сериозно лице – сега замислено, но уютно.

Това, което ми хареса в произведението, е способността му да създава почти познато безвремие от края на миналия век, където можеш спокойно да се потопиш.

В този момент камериерката влезе, за да направи някои корекции. Добри Страхилов не й се ядоса особено много, защото бе резервирал стаята без предизвестие.

На места разказът носи напрегната динамика. Не… Не! Така би казала 16-годишната му племенница; сигурно ще прочете книгата бързо.

Камериерката отново нахлува вътре. Обслужването днес определено не беше добро!

Стилът на „Зазидани писъци“ следва модните тенденции към новия ужас (new horror), при който авторите искат да ангажират читателя без използване на стандартния вампирски мотив.

Отново камериерката!

Има нещо неприятно в книгата...

Но Добри Страхилов спря. Колкото и да се опитваше да игнорира околния свят през тези моменти, усети странност около себе си... Какво ли беше?

Сякаш камериерката бе влиза три пъти във въздуха около него; чувал я е как излиза едва два пъти. Колко време мина след последното й появяване? Половин час!?

- Ехо - изрече тихо критикуващият.

Никой не отвърна. Опита се да запомни чертите й, но ума му оставаше празен откъм човешки образи. Дали тя успяваше да чете мислите му по онова време и сега просто го измъчваше?

Усети капан около себе си.

От мястото си можеше да наблюдава половината от стаята както и частично леглото си плюс полуотворената врата към банята. Но нямаше представа дали там имаше нечие присъствие сред сенките."