Някога

Тези истории са написани преди повече от четиридесет години. Първоначално бяха замислени като спомени от детството, но впоследствие се трансформираха в разкази. Те представят психологически състояния чрез образи и включват нашите първи наблюдения, впечатления, преживявания и размисли (в условия на недостатъчен опит), както и умозаключения и въпроси. За пръв път в тях се пробуждат различни емоции: за красотата, любовта, ревността, състраданието, любопитството и стремежа да познаем света – на които възрастните често не могат да дадат отговор. Това води до чувството на самота у децата сред възрастните.

Езикът е простичък; абстрактните понятия са избегнати, а словоредът следва логиката на детското мислене, което понякога го прави граматически неправилен.

Разказите са преведени на чешки език от известния поет Витезслав Незвал и публикувани през 1938 година в Прага. Преводът им на гръцки под заглавие „Аз, мама и светът“ е направен от прочутия гръцки поет Янис Рицос през 1965 година и издаден в Атина от издателство „Кедрос“.

Дора Габе, 1971