Рапорт пред Ел Греко

"Мой генерале, битката приключи и подготвям своя доклад; ето къде участвах в сражението, ето как се борих – бях ранен и изпитах страх, но не избягах от фронта. Зъбите ми трепереха от ужас, но здраво завързах челото си с червен плат, за да прикрия кръвта, и смело атакувах. Един по един ще ти покажа оскубаните пера на моята гарга – душата ми, оставяйки само малка топка пръст, смесица от сълзи, кръв и пот. Ще споделя своя опит в борбата с теб за облекчение; ще се освободя от добродетелността, срама и истината за облегчение. Как успя да създадеш „Толедо през време на буря“? Душата ми е подобна - тежки облаци над мен са прорязани от жълти мълнии; тя отчаяно се бори между светлината и тъмнината. Ще я видиш под внимателния поглед на твоите извити вежди и ще я оцениш правилно. Помниш ли онази важна поговорка сред нас критяните? „Където не постигнеш успех – върни се обратно; а там където успееш – продължи напред!“ Ако не съм успял дори да имам още час живот пред себе си, аз ще се върна за нова атака; ако пък съм успешен - ще разширя земята до теб."