Последното изкушение

"- Отиваш ли в манастира? - изкрещя тя с неочаквана ярост. - Защо? Какво търсиш там? Не те ли е жал за младостта ти?
Младият мъж замълча, а старицата поклати глава, която изглеждаше износена; след това изсъска като змия.
- Да намериш Бога ли? - попита тя с ирония.
Чу се почти беззвучният глас на момчето:
- Да...
Старицата ритна кучето, което лежеше между слабите й крака, и пристъпи към него.
- Ах, нещастнико! - извика тя. – Но Бог не се намира в манастирите; Той е в домовете на хората! Там, където има мъж и жена, там е и Бог; където са деца с техните грижи, готвене и конфликти — там също присъства Бог. Не вярвай на приказките на онези скопци — когато лисицата не може да стигне до гроздето, казва че е зелено! Истинският Бог е домашният — а не този от манастирите; нему се покланяй; другият принадлежи само на незабравимите мечтатели!"