Алексис Зорбас

Тъй като нямам определен срок за живота си, освобождавам спирачката, когато достигна най-опасната част. Животът на всеки човек наподобява железопътна линия с наклони нагоре и надолу, а разумният човек пътува по нея със спирачка; но аз, и в това е моето достойнство и предимство, отдавна съм се отказал от спирачката си, тъй като не ме страхуват инцидентите; ние работниците наричаме дерайлирането "инциденти". Да умра ако ми пука за инцидентите, които причинявам; денем и нощем летя с пълна скорост, наслаждавайки се на живота си дори да пострадате или да бъда разбит на парчета. Какво губя? Нищо. Наистина ли мисля, че ако карам внимателно няма да падна?! Ще падна. Тогава – дай боже!