Крушенецът

Томас Бернхард и Глен Гулд са гении, виртуози, самотници и маниаци, носещи духа на иронията. Те плуват срещу течението и представляват култови личности, които същевременно се явяват елитарни творци. Бернхард е изключителният писател с мечти да бъде музикант, докато Гулд е забележителният музикант с желание да пише. Паралелите между тях могат безкрайно да обикалят около общата им съдба - клавишите на пианото – разгръщайки различни пластове подобно на сложните изречения в произведенията на Бернхард или фугите от Бах, интерпретирани от Гулд. Именно тази свързаност между клавишите на пианото и пишещата машина, които създават смисли, предопределя техния неизменен контакт – макар само в контекста на романа „Крушенецът".

Глен Гулд е секс-символ и нещо като Марлон Брандо за пианистите; Томас Бернхард пък остава вечен болник, който трансформира своите дълбоки неврози в литература.